Постинг
09.04.2021 12:54 -
Дом 2
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 657 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2023 20:42
Прочетен: 657 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 10.12.2023 20:42
- Това е твоята къща, която трябва да обичаш, като твой дом, да се грижиш за нея!-каза свекърва ми когато за първи път стъпих на прага на тази къща, която тя заедно със свекър ми я бяха ремонтирали и обзавели. Да, но аз бях тогава много млада и мислех по съвсем друг начин за живота и нещата които ни свързват с него. Аз не исках да живея в провинцията, а исках да съм в големият столичен град и тайно се надявах това някога да се случи. Може би за това не оцених достатъчно това което казваше свекърва ми и не отдадох кой знае какво особенно значение на нейните думи. Трябваше да изминат доста години и аз да се променя и да оценя това което тя ми казваше тогава. С колко много труд, нерви и средства свекър ми и свекърва ми бяха направили този дом наистина уютен, нов и подреден.
И когато свекър ми внесе последната вноска за апартамента и беше изцяло изплатен той каза:
- Вече мога да умра спокойно!-макар че беше още доста млад ,средата на петдесетте си години.
Видях и нотариалният акт в който фигуригаше не само мойто име, името на мъжа ми , но и на детето ни. Дойде един момент в който аз и мъжът ми бяхме решили да се преместим в големият град и да заживеем под наем и разбутахме уюта на дома, който имахме, защото взехме мебелите за апартамента , който не беше обзаведен. Когато свекъра и свекърва ми видяха това изпаднаха в пълно отчаяние, защото всъщност техните мечти за уютен дом не съвпадаше с нашите представи и мечти. След доста години, когато трябваше да се разведем аз и съпругът ми, свекъра и свекърва ми направиха всичко необходимо посъветвани от адвокат, за да не получа нищо от това жилище, но това е тема за друг разказ. След години този дом беше продаден и стана къща на други непознати на мен хора.
***
Прословута е поговорката, че българинът се смята истински живял, когато построи дом ,отгледа дете и посади дърво. Аз дървета не съм садила за сега, но съм отгледала две деца, а собствен дом не съм имала възможност да купя, било то къща или апартамент. Но нищо не се знае, живота все още е пред мен и си мисля, че съм още далече от старостта и може това да се случи някой ден, кой знае? Всъщност не къщата е тази, която поддържа човека, а точно обратното, човека е този който поддържа къщата. Колко много примери има в живота, когато почине някой стопанин на даден имот, как постепенно лека-полека започва този имот да се руши и идва един момент когато къщата се сгромолясва на земята и нищо не остава от нея. Човешкият дух е този който поддържа дома, работните ръце на хората правят къщата дом. Да се почиства, да се ремонтира, когато стане нужда, да се запазва уюта в нея, топлината на огнището.
***
Стопанката на един такъв красив дом беше много старателна и беше хвърлила всевъзможни средства, за да направи апартамента приличен, не само това, а още повече, да го направи красив и уютен. Ремонта на банята, кухнята, стаите, коридорите, всичко беше старателно премислено и точно красиво изпълнено. И когато човек влезе в него, разбира, че тук се е грижила и продължава да се грижи добра стопанка. Плътните пердета спускащи се в хола или в спалнята пречещи на слънчевите лъчи да влизат свободно в стаите , нежните дантелени пердета, които прозираха, но с различните им фигури не позволяваха на любопитни очи да надничат през прозореца. Меката мебел, килимите и всичко останало беше наистина изпипано до най-малките подробностти. Всяка събота се чистеше основно всяко помешение от стаите, кухнята и тоалетните помещения. В това почистване взимаше участие и синът на стопанката.
Но минаха години...
Жената беше починала и тя остави в ръцете на сина си целите грижи за дома. Дали поради отчаяние ,че беше останал напълно сам, тъй като беше изгубил в една година и майка си, и баща си, и баба си, младежът се беше отдал на самотата си и негови истински другари му бяха останали няколко познати, които не можеше да се нарече, че бяха наистина сериозни и отговорни хора, а тъкмо обратното бяха се отдали на пороци. И той, младият мъж се спусна по течението да го носи натам на където си искаше, да го мята нагоре и надолу без истнска цел в живота. Годините се изминаваха и домът, който беше така уютен и красив беше започнал да се променя бавно, но сигурно към запустял и неподдържан дом. Меката мебел се беше изтърбушила, килимите също бяха изчезнали нанякъде, пердетата- плътните и дантелените също вече ги нямаше и от тази някога поддържана къща нищо не беше останало. Когато след доста време влязох в този апартамент ме полазиха студени тръпки. Толкова тежко ми стана ,че се разплаках. От разказите на младият мъж за този дом и сегашният му вид разликата беше огромна.
И тогава наистина разбрах колко е важно да бъде поддържан домът, за да си личи ,че наистина има хора които се грижат за него, че са добри и грижовни стопани. На младежа му беше все едно, как изглежда къщата му , щом ги нямаше най-близките и най -любимите му хора. Опитвах се да го разбера и да го опрвдая за бездействията му относно неговото жилище.
По-късно аз му предложих да се погрижа за дома му и да възвърна до колкото се може онзи предишен вид който е имал преди смъртта на майка му. А дали успях- не знам. Много малко живяхме заедно, само две години , а те са безкрайно малко, за да се възвърне онзи вид на къщата, който е имала някога. Чак тогава разбрах думите на свекърва ми, но да поправя моите грешки вече беше много късно.
И когато свекър ми внесе последната вноска за апартамента и беше изцяло изплатен той каза:
- Вече мога да умра спокойно!-макар че беше още доста млад ,средата на петдесетте си години.
Видях и нотариалният акт в който фигуригаше не само мойто име, името на мъжа ми , но и на детето ни. Дойде един момент в който аз и мъжът ми бяхме решили да се преместим в големият град и да заживеем под наем и разбутахме уюта на дома, който имахме, защото взехме мебелите за апартамента , който не беше обзаведен. Когато свекъра и свекърва ми видяха това изпаднаха в пълно отчаяние, защото всъщност техните мечти за уютен дом не съвпадаше с нашите представи и мечти. След доста години, когато трябваше да се разведем аз и съпругът ми, свекъра и свекърва ми направиха всичко необходимо посъветвани от адвокат, за да не получа нищо от това жилище, но това е тема за друг разказ. След години този дом беше продаден и стана къща на други непознати на мен хора.
***
Прословута е поговорката, че българинът се смята истински живял, когато построи дом ,отгледа дете и посади дърво. Аз дървета не съм садила за сега, но съм отгледала две деца, а собствен дом не съм имала възможност да купя, било то къща или апартамент. Но нищо не се знае, живота все още е пред мен и си мисля, че съм още далече от старостта и може това да се случи някой ден, кой знае? Всъщност не къщата е тази, която поддържа човека, а точно обратното, човека е този който поддържа къщата. Колко много примери има в живота, когато почине някой стопанин на даден имот, как постепенно лека-полека започва този имот да се руши и идва един момент когато къщата се сгромолясва на земята и нищо не остава от нея. Човешкият дух е този който поддържа дома, работните ръце на хората правят къщата дом. Да се почиства, да се ремонтира, когато стане нужда, да се запазва уюта в нея, топлината на огнището.
***
Стопанката на един такъв красив дом беше много старателна и беше хвърлила всевъзможни средства, за да направи апартамента приличен, не само това, а още повече, да го направи красив и уютен. Ремонта на банята, кухнята, стаите, коридорите, всичко беше старателно премислено и точно красиво изпълнено. И когато човек влезе в него, разбира, че тук се е грижила и продължава да се грижи добра стопанка. Плътните пердета спускащи се в хола или в спалнята пречещи на слънчевите лъчи да влизат свободно в стаите , нежните дантелени пердета, които прозираха, но с различните им фигури не позволяваха на любопитни очи да надничат през прозореца. Меката мебел, килимите и всичко останало беше наистина изпипано до най-малките подробностти. Всяка събота се чистеше основно всяко помешение от стаите, кухнята и тоалетните помещения. В това почистване взимаше участие и синът на стопанката.
Но минаха години...
Жената беше починала и тя остави в ръцете на сина си целите грижи за дома. Дали поради отчаяние ,че беше останал напълно сам, тъй като беше изгубил в една година и майка си, и баща си, и баба си, младежът се беше отдал на самотата си и негови истински другари му бяха останали няколко познати, които не можеше да се нарече, че бяха наистина сериозни и отговорни хора, а тъкмо обратното бяха се отдали на пороци. И той, младият мъж се спусна по течението да го носи натам на където си искаше, да го мята нагоре и надолу без истнска цел в живота. Годините се изминаваха и домът, който беше така уютен и красив беше започнал да се променя бавно, но сигурно към запустял и неподдържан дом. Меката мебел се беше изтърбушила, килимите също бяха изчезнали нанякъде, пердетата- плътните и дантелените също вече ги нямаше и от тази някога поддържана къща нищо не беше останало. Когато след доста време влязох в този апартамент ме полазиха студени тръпки. Толкова тежко ми стана ,че се разплаках. От разказите на младият мъж за този дом и сегашният му вид разликата беше огромна.
И тогава наистина разбрах колко е важно да бъде поддържан домът, за да си личи ,че наистина има хора които се грижат за него, че са добри и грижовни стопани. На младежа му беше все едно, как изглежда къщата му , щом ги нямаше най-близките и най -любимите му хора. Опитвах се да го разбера и да го опрвдая за бездействията му относно неговото жилище.
По-късно аз му предложих да се погрижа за дома му и да възвърна до колкото се може онзи предишен вид който е имал преди смъртта на майка му. А дали успях- не знам. Много малко живяхме заедно, само две години , а те са безкрайно малко, за да се възвърне онзи вид на къщата, който е имала някога. Чак тогава разбрах думите на свекърва ми, но да поправя моите грешки вече беше много късно.
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 608
Блогрол