Разсънва се тъгата със изгрева на пролетта
и всяка делнична черта нашепва за любов - 
необяснима... 
В хралупите на скуката се е събудил дървояд
и скърца с челюсти, гризе, не мигва... 

Поспира вятърът пред прага на деня, 
джобовете му ръсят клюки и желания... 
От къщичката на дървото - изправен като мъж - 
извива трели невъзможни грозен славей. 

Във огледалото на залива оглежда се жена, 
излъгала годините, сезоните и мрака. 
Мечтите ѝ пребродих, когато бях наивно млад... 
Приседнал на брега - да ми прости очаквам... 



https://m.youtube.com/watch?v=f8oF51XHyro&t=7s

https://m.youtube.com/watch?v=DIcsRVWfvYg