"  Разкази с неочакван край-Рей Бредбъри "

 Живееш гордо, мислейки си колко си достоен
победоносно си  размахал суетата
на собственото си незадоволено его,
в пълната заблуда на своята значимост,
а си малък, много, много малък....даже жалък...
Защо си мислиш, че като ме лъжеш
си толкова велик и си успял
и гордо се усмихваш на Пировата си победа?
Не знам, но май съвсем не си на ясно, 
че има и втори вариант... :)
това , че докато ме лъжеше те хванах
а ти така  и не успя :)
Гадничко нали , но пък си го заслужаваш!